Животът на село е наистина спокоен и прекрасен ако сте работливи и загрижени за своето село.
Но ако ви интересува само кръчмата и как да излъжем държавата ,и как да вземем някой лев без да работим ,то живота става ад в Българското село.
Така че не е нужно да се жалваме и да чакаме някой друг да ни оправи селото.
Мисля че и държавицата трябва да се погрижи малко повече за да може младите хора да се върнем на село.
Желая успех на всички.
Мария ама не светицата - 9 years ago
Прави впечатление, че авторите не са успели да намерят дори три позитивни признака на живота на село. :(
Родена съм на село, отраснах там, след университета безразсъдно се върнах там и... след 7 години започнах отново - чуждо място, нов дом, но с работа и вероятност за нормално бъдеще на детето ми .
Мечтая да имам невероятния късмет да доживея времето да се върна там заради първата посочена в анкетата причина. Стига да е останало село!
Нека обаче си дадем сметка - ако го нямаше безумието ЖИТЕЛСТВО каква щеше да е картинката сега?
Искаме ли крепосничество днес за да преобърнем процеса? Питайте тези като мен, родени в пограничния район, орисани на вкореняване или брак по жителска сметка.
д-р Сашка Бизеранова - 9 years ago
Причините за обезлюдяването на българските села са комплексни и с по-голяма давност - от 50-70-те години на ХХ в., когато се създават ТКЗС и започва "индустриализацията" по социалистически. Демографската криза започва още тогава, а днес във Видинско тя се е превърнала в катастрофа. Процесите са придобили необратим характер. Липсва ефективна политика за регионално развитие, за развитие на малките села, закриха се училища, няма работа за младите хора, безсмислени програми за временна заетост накараха една прослойка да се превърне в тумор, хората загубиха трудови навици, деквалифицираха се и не са способни да се грижат за себе си, камо ли да възпитават едно нормално поколение. Проблемите трябва да се изследват в дълбочина и в най-близко време да се очертае стратегия за развитие, която да доведе до намаляване на темповете с които се топи населението, защото обрат в процесите не може да се очаква поне в близките 20 години.
Григор Григоров - 9 years ago
Проблемът с обезлюдяването на селата не е от днес или от вчера!
Ако се върнем в годините на соца, ще се сблъскаме със същите проблеми, макар и не така ярко изразени.
След 1989 год. надпреварата на управляващите за заграбване на основните възлови структури в икономиката на страната.
Разсипване на производствени мощности за скрап и на селското стопанство, доведоха до масова безработица и обезлюдяване на малките населени места - малки градчета и села...
Нито едно правителство след 1989 не е обърнало внимание на създаване на условия за развитие на някаква производствена дейност и разкриване на работни места, условия за развлечения и образование на младите хора...
Така обезлюдяването на малките населени места се е превърнало в трайна тенденция, без изгледи да се тръгне към някаква положителна промяна!!!
Животът на село е наистина спокоен и прекрасен ако сте работливи и загрижени за своето село.
Но ако ви интересува само кръчмата и как да излъжем държавата ,и как да вземем някой лев без да работим ,то живота става ад в Българското село.
Така че не е нужно да се жалваме и да чакаме някой друг да ни оправи селото.
Мисля че и държавицата трябва да се погрижи малко повече за да може младите хора да се върнем на село.
Желая успех на всички.
Прави впечатление, че авторите не са успели да намерят дори три позитивни признака на живота на село. :(
Родена съм на село, отраснах там, след университета безразсъдно се върнах там и... след 7 години започнах отново - чуждо място, нов дом, но с работа и вероятност за нормално бъдеще на детето ми .
Мечтая да имам невероятния късмет да доживея времето да се върна там заради първата посочена в анкетата причина. Стига да е останало село!
Нека обаче си дадем сметка - ако го нямаше безумието ЖИТЕЛСТВО каква щеше да е картинката сега?
Искаме ли крепосничество днес за да преобърнем процеса? Питайте тези като мен, родени в пограничния район, орисани на вкореняване или брак по жителска сметка.
Причините за обезлюдяването на българските села са комплексни и с по-голяма давност - от 50-70-те години на ХХ в., когато се създават ТКЗС и започва "индустриализацията" по социалистически. Демографската криза започва още тогава, а днес във Видинско тя се е превърнала в катастрофа. Процесите са придобили необратим характер. Липсва ефективна политика за регионално развитие, за развитие на малките села, закриха се училища, няма работа за младите хора, безсмислени програми за временна заетост накараха една прослойка да се превърне в тумор, хората загубиха трудови навици, деквалифицираха се и не са способни да се грижат за себе си, камо ли да възпитават едно нормално поколение. Проблемите трябва да се изследват в дълбочина и в най-близко време да се очертае стратегия за развитие, която да доведе до намаляване на темповете с които се топи населението, защото обрат в процесите не може да се очаква поне в близките 20 години.
Проблемът с обезлюдяването на селата не е от днес или от вчера!
Ако се върнем в годините на соца, ще се сблъскаме със същите проблеми, макар и не така ярко изразени.
След 1989 год. надпреварата на управляващите за заграбване на основните възлови структури в икономиката на страната.
Разсипване на производствени мощности за скрап и на селското стопанство, доведоха до масова безработица и обезлюдяване на малките населени места - малки градчета и села...
Нито едно правителство след 1989 не е обърнало внимание на създаване на условия за развитие на някаква производствена дейност и разкриване на работни места, условия за развлечения и образование на младите хора...
Така обезлюдяването на малките населени места се е превърнало в трайна тенденция, без изгледи да се тръгне към някаква положителна промяна!!!